Закон за българския жестов език – накраткo

Какво представлява законът?

Законът за българския жестов език (БЖЕ) признава българския жестов език като естествен, самостоятелен език. Той гарантира правото на неговото използване от глухи и сляпо-глухи хора в различни обществени сфери – образование, институции, съдебна система и др.

Какво урежда законът?

1. Общи положения (Глава I)

• Принципи, цели и дефиниции, свързани с БЖЕ;

• Признаване на жестовия език като равноправен спрямо говоримия.

2. Изучаване и образование (Глава II)

• Право на изучаване на БЖЕ;

• Възможност за използване на жестов език като средство за обучение;

• Приложимост както в специализирани, така и в масови училища.

3. Преводачески услуги (Глава III)

• Безплатни преводи до 120 часа годишно за глухи/сляпо-глухи лица;

• Допълнителни 60 часа на семестър за студенти и докторанти;

• Преводът е осигурен и при хоспитализация, съдебни действия, разследвания, както и при взаимодействие с МВР;

• Часовете се определят спрямо актуалното ТЕЛК/НЕЛК решение.

4. Съвет за българския жестов език (Глава IV)

• Консултативен орган, който подпомага развитието и прилагането на закона;

• Участва в изготвяне на политики и образователни стандарти по БЖЕ.

• 
  

5. Финансиране (Глава V)

Дейностите, свързани с използването, обучението и развитието на БЖЕ се финансират от държавния бюджет.

Пълният текст на закона е достъпен тук:

Линк